Това е Стас, той е на осемнадесет години. С тежка

 Това е Стас, той е на осемнадесет години. С тежка умствена назадничавост. Той реди пъзели по необикновен метод – без да гледа картината.

А по време на разходките си играе в пясъчника.

 В стаята за игри Стас си има своя лична маса. Той дълго гледа частите от пъзела, взема едно и безпогрешно го слага на вярното място. Без да го премерва и да го върти. След това наложително почуква два пъти с пръсти по масата, с цел да се зарадват поради него.

 В началото възпитателите му ръкопляскали, само че след това престанали. Няма по какъв начин да изръкопляскаш 24 хиляди пъти. Стас реди един подобен огромен пъзел за 2 месеца.

Детски дом-интернат „ Южно Бутово “.

 Само едно добавена дума „ пансион “ в названието трансформира неговата същина. И „ детския дом “, и „ пансион “ допускат денонощен престой. ДДИ – перифраза, зад която се крие уточнението „ за умствено изостанали деца “.

 ДДИ „ Южно Бутово “ е един от най-големите интернати в Москва. Сега тук живеят 392 деца. Две трети от тях са деца сираци, останалите са „ наставнически “; водят ги за непрекъснато, петдневно или целодневно престояване.

На щат са 585 чиновници. Сто и петдесет педагози и санитарки. На едно дете се пада по помощник и половина.

 Дечицата (именно това послание се чува най-често) могат условно да бъдат разграничени на три групи. Това са „ непокътнатите “ деца, те са най-мобилни, могат да изразят страстите си с думи и при тях се следи подчертана противоположна връзка.

 През годината те имат образователни занятия в клас, вървят в парковете, в музеи и на изложения. Част от лятото прекарват на лагер и в образуване на походи.

На рисунката в долния десен ъгъл има тигър.

„ Момче пита Змей-Горянин по какъв начин да избави Родината от враговете-немци “.

Флумастери

 Всичкит тези етажи на лист с размер А1 са нарисувани поради един пламнал прозорец. Само в централната жълта част на рисунката са изобразени и оцветени 1 700 прозорчета.

 Друга категория деца – по-малко мобилни. С тях работата се структурира по малко по-различен метод. Те също излизат в зоната на парка, само че в рамките на региона. За тях дългите пътувания биха били тестване, а не наслаждение. Затова за тях се провеждат спокойни и тихи игри, с минимално тичане и скачане, рехабилитационно-терапевтични кино прожекции.

 Третата група – милосърдните дечица. Тяхното положение е такова, че главната задача на интерната е тяхното обслужване и оказването на здравна помощ.

Само си представете – сляпо-глухоням човек...

 Лежащо болните деца се поддържат с позитивен прочувствен декор, развиват се техните дребна и огромна моторика, обогатява се сензорният им опит.

 Всеки ден с такива деца се организират значително медицински операции, с цел да могат да придобият обикновена двигателна автономия – да стартират независимо да седят, да пълзят и дори да вървят.

 Корсетът и вертикализаторът са нужни за профилактиката на отрицателните последици от продължителното престояване в лежащо състояние. А също и с цел да се научи детето да възприема света освен в хоризонтално състояние.

Всичко е систематизирано и по курсове, изначало една процедура, по-късно друга, масаж, басейн и по този начин нататък.

 На процедура с тези деца заниманията постоянно са самостоятелни – в групи това е невероятно. Сред тях има аутисти и шизофреници с огромни поведенчески компликации.

 Фразата „ огромни поведенчески компликации ” може да значи всичко. Това е експанзия – детето може да ви удари или ухапе, или автоагресия, когато детето нанася щета на самото себе си. Не се учудвайте, виждайки на фотографията дете в усмирителна риза. Тя се облича единствено при нужда. И в случай че детето се наранява единствено с дясната ръка, лявата оставa свободна. Ако се дере с нокти –  слагат му ръкавици. Ако непрекъснато си удря главата, ще върви с боксьорска каска или ще седи в мека кошарка.

 Причините за автоагресията могат да бъдат най-различни, само че главната от тях се състои в това, че такива деца не могат да изразят своите стремежи и да привлекат вниманието към себе си.

Основната задача в работата с такива деца – да се ангажира вниманието им допустимо най-вече.

 Сега дребната Ева може да се усмихва. Тя мина през три интервенции, предстоят и още две. Оперирали са я от вълча паст, създали са и пластична интервенция на горната джука и носа. Бабата на Ева я посещава, само че тя не е могла да обезпечи издръжката на детето и по тази причина в този момент тя е за сметка на държавния бюджет. Има специфична стратегия за високотехнологични интервенции, в която момичето е включено.

 Но генетичните болести не могат да бъдат излекувани с интервенции. Дори и благодарение на тренировки, избрани операции и рехабилитации да може да се реализира някакво усъвършенстване, то за цялостно възобновяване не може да става и дума. Тяхното бъдеще е в действителност печално. Все отново първичният недостатък е умствената назадничавост, дефицит на разсъдък.

 В съответния случай се развиват някакви сензорни усещания, развива се реакцията. Персоналът с дълготраен опит схваща единствено по придвижванията на веждите и по мимиките, дали на детето му е удобно.

 По потрепването на крайчето на изплезения език личният състав може да дефинира епилептичен пристъп в първи етап. Визуално на непряк човек това нищо няма да му приказва, само че на личния състав сходно нещо споделя доста.

Почти всички сътрудници признават, че тук е мъчно да се работи.

 ДДИ е отворен през 2005 година Сред първите сътрудници имало доста учители и възпитатели от елементарни заведения. Днес надалеч не всички са останали. Тук въпросът е честен: или приемаш тези деца, или не. Нашето общество не желае да знае за тези инвалиди, а потърсилите работа тук са същото това общество.

Децата в никакъв случай не остават сами. Възпитателите постоянно се намират в едно и също пространства с тях. Дори и през нощта.

 Има категория от хора, която желае почтена и постоянна заплата, само че при никакви условия не биха сменяли памперси, не биха бърсали сополи, не биха се прислушвали в дишането на лежащото дете, или пък не биха хранили дете на системи: в носа тръбичка, пулверизатор, храната се връща назад...

 В фамилиите на някои сътрудници има инвалиди, а при други роднините им имат такива деца. Тук работят няколко многодетни майки – пелените и памперсите са им добре познати. Към желанията на дечицата те се отнасят трепетно и деликатно.

Друга категория – тези, чиито деца се намират в ДДИ. Започват работа тук, с цел да бъдат паралелно с тях и да оказват помощ на другите.

Подготовка за празника.

 30 милосърдни сестри от Свето-Дмитриевското Сестринство работят от 8 сутринта до 20 вечера. За ДДИ те са безвъзмездни. Но това не значи, че могат да идват когато си изискат. Всичко е строго по график и това е тяхната работа. Тяхната помощ е скъпа. Да се провежда разходката – да се облекат децата, да се сложат в количката, да се изведат... Да се нахранят, да се сменят памперсите, да се измият, да се нагледат. Това е безконечен развой, изискващ ежеминутен надзор. Ако някое дете е издало тон, даже през обедната отмора би трябвало да се отиде и да се ревизира.

 Сестрите тук изпраща православната работа „ Милосърдие ”. Те  получават неголяма заплата с помощта на пожервонията по плана „ Помощ за децата-инвалиди в държавните домове-интернати ”. Всички сестри на милосърдието имат дипломи за медицински сестри, патронажни сестри, курсове по детски масаж, лечебна физкултура или лечебна педагогика.

 Получили са особено обучение в Свето-Дмитриевското учебно заведение на сестрите на милосърдието при Първа градска болница на Москва или в други държавни учебни заведения. Сестринството оказва на ДДИ и благотворителна помощ. През предходната година те са закупили тенти за разходките. Правят самостоятелни покупки за децата, в случай че смятат, че това е належащо и след координиране с интерната.

 Организират самостоятелни постове в болничното заведение, когато на дечицата като Ева се правят интервенции. През постоперационния интервал посещават и поддържат връзка с възрастните випускници на интерната.

 В ДДИ има и сестри, които са станали част от личния състав. Съвсем скоро от сестринството тук като помощник ще премине още едно момиче – възпитател по в допълнение образование; тя към този момент е получила тапия.

Личната обвързаност на личния състав е изцяло естествено събитие.

Единственото, което не влиза в държавната стратегия, са подаръците за рождените дни. Тях ги прави личният състав.

 Защо са нужни такива интернати? За да можем ние, здравите хора да останем хора. Ако обществото отхвърля болните, сакатите, слабите – то престава да бъде общество от хора. Изобщо всеки от нас, съумелите и здравите може да се трансформира в болен и слаб. Такава е нашата човешка природа. Какво ще стане с мен, прикования към леглото, без хоризонт за излекуване? Ще им бъде ли жалост на другите за мен, ще се грижат ли за мен, или ще ме отпишат? В естественото човешко общество ще ме пожалят.

Превод от съветски език: Александър Василев

Инфо: www.ottenki-serogo.livejournal.com